Томас Кун - науката като система от непрекъснато сменящи се парадигми
Текстът, с който представяме американския физик, научен теоретик и научен историк Томас Кун, е изведен от сборника “Някои философски учения след Хегел. Приложение към “Философската проблематика в историята на човешката култура”, издание на стопанския университет в Свищов.
В основата на своя модел на науката Томас Кун поставя понятието “парадигма”. То очертава наличието на определен образ на науката и служи за периодизиране на развитието й.
Съществуват научни трудове, предопределящи за дълго научната стойност и правомерността на научните изследвания и концепции, например “Физиката” на Аристотел, “Алмагест” на Птоломей, “Начала…” и “Оптика…” на Нютон и т. н. Те задават методиката и стандартите на научното изследване, и така налагат определена парадигма. Парадигмата е образец, модел, начин на мислене. Тя указва пътя на научните изследвания за определен период и се появява само при достигане на висока степен на развитие на научното познание.
Периодът в развитието на науката преди утвърждаването на парадигма той нарича “предпарадигмален”, а периодът след утвърждаването й - период на нормалната/номиналната наука. Нормалната наука решава главно три класа проблеми: установяването на значими факти, съпоставянето на фактите и теориите, разработката на теории. В парадигмалния период учените следват моделите, изложени в научната литература. Нормалната наука решава “проблеми-загадки”, смятани за значими от научната общност. Научното изследване е рутинна дейност, подчинена на общи правила. Напротив, по време на предпарадигмалния период и на криза в науката съществуват много схващания и школи и отсъствува обща целенасоченост на изследванията. Понятието “научна революция” Кун дефинира като продължителен процес на появата на нова парадигма. Всяка парадигма доминира в определен период от историята на науката.
Научното изследване е опит да наложим на природата понятийните си схеми. Но рано или късно се откриват аномалии, разрушаващи съществуващата парадигма. Тогава започват нетрадиционни изследвания, водещи до нова система от предписания. Наблюдението и опитът рязко ограничават контурите на областта, в която разсъждението има сила, иначе науката като такава не съществува. Но наблюдението и опитът не могат да определят специфичното съдържание на науката. Именно новите понятийни, обяснителни схеми, задават рамките на изследването. Една нова теория обикновено се опитва да обясни ония аномалии, които не са по силата на старата. Но новата теория предполага изменение в правилата, от които са се ръководили учените в практиката на нормалната наука. Новата теория никога не е прост прираст към вече известното, а преустройство на старата теория и преоценка на фактите. И непредвидените открития не са просто включване на нови факти. Фундаментално новите факти и теории преобразуват света на учения. Откритията не са случайни находки или изолирани събития, а дълги епизоди от историята на науката, с регулярно повтаряща се структура. Те започват с осъзнаването на аномалията, с установяването на факта, че природата е нарушила идващите от парадигмата очаквания. Едва тогава идва изследването на аномалията. Излизането извън рамките на общоприетото схващане е по същество преход от опитите да се обясни аномалията със същите тия общоприети схващания към едно виждане на изследваната реалност в съвършено различна светлина: светлината на разкритите нови факти. Още по-значими са измененията, следващи от нови теории. За една парадигма кризата настъпва, когато прилагането й за решаване на проблеми, традиционни за нея, започне да се оказва неудачно. Но не съществува нито един случай на опровергаване на научната теория посредством прякото й съпоставяне с природата. Съществува съпоставяне на две парадигми помежду им и на всяка парадигма с цялото развитие на науката. Научните революции са некумулативни епизоди в развитието на науката. Чрез тях старата парадигма се заменя от несъизмерима с нея нова парадигма.
Парадигмата в качеството й на средство за изразяване и разпространение на научната теория не е само план за дейност, но и съществени направления за реализация на плана; съвкупност от общи идеи и методологически установки, признати за истинни от научната общност, с потенциал за по-нататъшни изследвания. Парадигмата съдържа нерешени въпроси и средства за решаването им; възможности за подбор и интерпретация на фактите. Ограниченията, които налага парадигмата, могат да се разделят на концептуални, теоретически, инструментални и методологически. Изменението на парадигмата е изменение на критерия, определящ правилността на избора на проблем и на неговите решения. Критерият за избор на парадигма е количеството и значимостта на проблемите, които могат да се решат чрез нея. При смяна на парадигмата се променя необратимо целият свят на учения. Появява се ново възприемане и тълкуване на фактите. Приемането на парадигмата зависи от научната общност, която при едновременното съществуване на стара и нова парадигма, се разделя на привърженици на едната и на другата. Когато привържениците на новата станат повече, тя се приема.
По-късно Кун уточнява концепцията си чрез понятията “екземпляр” и “дисциплинарна матрица”. Екземплярите са централен елемент на парадигмата. Те са конкретни решения на научни проблеми, приемани като образци. Дисциплинарните матрици са съвкупност от фундаменталните представи на научното общество: термини, модели, системи ценности. Дисциплинарната матрица включва: символните обобщения, частните онтологически модели и екземплярите. Теориите са интерпретирани символни обобщения. Екземплярите формират светогледа на членовете на общността и създават модел за прилагането на символни обобщения към явленията.