Да убиеш от… безхаберие
Веселина Божилова*
12 деца умряха заради чиновнически безобразия, законът обаче не е нарушен
“В досегашната си 4 годишна дейност Центърът показа пълна прозрачност и отчетност за постъпилите и изразходваните средства. Със създаването на детския дарителски фонд отпадна тъжната картина на родители, събиращи пари в импровизирани касички за спасяването на техните деца.
С общите усилия на цялото общество и на държавата вече имаме възможността за финансиране на скъпоструващо лечение за малките пациенти във водещи чуждестранни и български клиники, както и за закупуване на най-съвременни лекарства и медицински пособия. ”
Това е записано в сайта на Центъра за лечение на деца в чужбина. Черно на бяло.
Одитори от Сметната палата обаче в понеделник обявиха смразяваща цифра- 12 деца и юноши са загубили битката си със смъртта поради забавено лечение в чужбина. Три от тях не са дочакали операция зад граница, защото документите им са лежали в чекмеджетата на Центъра за лечение на деца по 300- 400 дни, без никой да ги погледне. Другите са починали след завръщането си в България. Някои от случаите са стигнали до медиите и Сметната палата се е самосезирала.
Одитът обхваща периода от 1 януари 2005 г. до 31 декември 2008 г.
Документите на децата за животоспасяващи операции в чужбина са се търкаляли в чекмеджетата на безхаберни чиновници с месеци, показва проверката. Дори когато някои от тях са били одобрявани и изпращани в чужди клиники, никой не се е интересувал впоследствие как е протекла операцията, има ли нужда от последващо лечение и рехабилитация у нас и какъв е ефектът от терапията въобще, независимо че фондът е отпуснал пари за това.
Молбите за лечение се одобряват от Обществения съвет към фонда. Министрите Радослав Гайдарски и Евгений Желев обаче не се доверявали на преценката му и са искали повторна експертиза. Нерядко тя е била мотив за отказ за помощ. Излиза, че решението да се помогне на това или онова дете е вземано не от избраните за това хора, а от някакви други. В по-малко от половината случаи на подадени молби Комисията за лечение в чужбина е спазила едномесечния срок за даване на разрешение, но в центъра “Фонд за лечение на деца” са одобрени само 36 на сто от тях. Фондът не поддържа регистър на децата, няма комуникация по отделните структури по всеки един случай, няма и фиксирани срокове за произнасяне по молбите на нито едно от нивата, по които се движат те.
За 4 години фондът е платил лечението на 139 деца. Общо са кандидатствали 411. По закон структурата поема единствено разходи за лечение, което не може да се предостави в България, и на доста от случаите е отказано, защото лечение има и у нас. Одобрени са били 165 деца, но при 26 от тях родителите са се отказали от финансиране заради насрочване на късни дати за прием. Три деца са починали, докато са чакали одобрение от фонда. От общо 9.5 млн. лв., с които е разполагал центърът за периода 2005-2008 г., са изразходвани едва 5,8 млн. лв. Отделно от излишъка са предоставени още 20 млн. лв., от които са дадени за лечение само 550 хил. лв. Така около половината от средствата във фонда са ” икономисани”. За сметка на живота и здравето на децата. Наказание няма, защото законът не е нарушен, както каза шефът на Сметната палата проф. Валери Димитров. Законът не е нарушен, но дейността не е ефективна, допълни той.
Останалите пари от субсидията са върнати в държавната хазна.
Обикновено виним държавата за липсата на съпричастност, а тя се оправдава с липса на пари. В случая държавата и частни дарители са осигурили парите. Виновни са чиновниците от Центъра за лечение на деца. Виновно е и ръководството му. Сега Сметната палата ще препоръча законово да се въведат срокове за отказ или одобрение на молбите. Ще има наредба за критериите, а фондът ще бъде задължен да предоставя повече публичност на информацията.
Само че… всичко това го има и досега. Вижте началото…
Имало го е черно на бяло и докато е изтичало времето на тежкоболни деца.
Наистина отпадна тъжната картина на импровизираните касички, разнасяни от отчаяни родители. Вместо нея дойде друга, не по- малко тъжна картина. Как отчаяните родители чукат на затворена врата, зад която чиновниците се ослушват и подписват смъртните присъди на децата…
* Веселина Божилова е журналист в сп. БГФактор