Историята през очите на цар Ирод
Маг. теол. Георги Гърдев*
Ако историята през Йосифовите очи променя традиционното вярване за личността на Месията, историята на Ирод (2:1-23) прави същото по отношение на Неговия характер.[1] Чрез постоянна ирония Матей противопоставя “Цар Ирод” (ст. 1) на “Юдейският цар, който се е родил” (ст. 2), като променя човешката концепция за власт и безвластие.
Никога никой не е мислил друго, освен че Месията ще бъде властна личност. Според титлите, с които е наричан, Месията е: “Юдейският Цар, който се е родил” (ст. 2), “Вожд; Който ще бъде пастир на Моя (Божия) народ Израил”(ст. 6) и “(Божият) Син” (ст. 15). Очакванията на четеца са, Исус Месията да има характер и сила на водач.
При развитието на историята, обаче, четецът забелязва, че характерът на Месията е коренно различен (ако искате и противоположен) на традиционните очаквания. Освен, когато авторът дава на Исус месианската титла, (ст. 2, 4, 6), най-често използваният термин за Исус е “детето/младенецът” (ст. 8, 9, 11, 13,14, 20, 21). Още повече, Исус “детето”, вместо да показва силата и властта си, не прави абсолютно нищо през цялата история. Всеки път, когато в тези стихове се говори за “детето”, то се използва или като подлог на страдателен залог, или като обект на действието на други, било то положително или отрицателно. Исус Месията е “роден” от Мария (ст. 1, 2, 4), раждането му е обявено от “звезда” (ст. 2, 9, 10), влъхвите му се покланят (ст. 2, 11), и му принасят дарове (ст. 11), търсен е от Ирод (ст. 13, 20), отведен е в Египет (ст. 13, 14) и е върнат обратно в Израил (ст. 20, 21) от Йосиф.[2]
От друга страна, Ирод не само има “властната” титла цар (ст. 1, 3, 9, 22), но и показва характеристики на такъв. Той заповядва на хора да дойдат в неговото присъствие (ст. 4, 7), разпитва ги както си иска (ст. 4-6, 7), и ги изпраща, за да му вършат работата (ст. 8-9, 16). Най-важното е, че той има властта да търси и унищожава враговете си (ст. 13, 20), и безмилостно да дава или отнема живот (ст. 16).
Следователно, четящият текста разбира едно: Исус Месията е безсилно дете, бежанец, чийто живот се намира в опасност от самото му начало. Неговите родители трябва да избягат в чужда земя, за да го защитят от противника му, силният и властен цар Ирод. Интересното е, че този портрет на Месията не е надежден. Зад кулисите на текста Матей работи (доста иронично) с цел да обезсили ефекта на негативното описание, което сам той дава за Исус.
Въпреки че за читателя разкрива Ирод като властника и царя, евангелистът всъщност доказва, че той не е това. Първият намек за тази иронична подривна дейност е споменат в стих 3 - “Като чу това цар Ирод, смути се.”[3] Нека се замислим; един цар, който се страхува от едно “дете,” което току-що е родено, не е много велик. Четейки историята, забелязваме, че на Ирод се измъкват не само влъхвите, ами и неговият противник - чрез сила, която е много по-голяма от неговата, а именно Божията.[4] Последите думи на Матей за властта на цар Ирод описват неговата смърт (ст, 15, 19, 20). Там виждаме, че “силният” цар, чието настроение може да ужаси другите (ст. 3) и чиято заповед може да унищожава хора (ст. 16), в края на краищата е безсилен да предодврати собственото си падение.
От друга страна, Исус Месията, безсилното дете, има много по-голяма сила и власт, от онази, която Ирод царят някога си е представял. Всъщност, самото описание на безсилието на Ирод, показва истинската сила и власт на детето бежанец. Онзи, “който се е родил”, обърква и смущава сърцето на Ирод, а детето Исус (ст. 8, 9, 11, 13, 14, 20, 21), което не прави абсолютно нищо в цялата глава, е защитено от силния Божий ангел (ст. 12, 13-15, 19-22). И в края на главата Исус, това безсилно дете, пристига без проблем в Назарет (ст. 22-23), докато неговият силен противник цар Ирод лежи мъртъв (ст. 15, 19, 20).
При повърхностно четене, текстът показва реалност, която е напълно противоположна на онова, което се е очаквало от Месията. Но когато се задълбочим в текста, виждаме, че очевидното безсилие е всъщност истинската сила. Виждаме и ново разбиране за силата на Месията, тази Негова власт не се показва чрез насилие, а тя е от такова естество, че да позволи да се изрази и чрез уязвимост. Това е характерът на Исус Месията, “Вожд, Който ще бъде пастир на Моя (Божия) народ Израил.”
Бележки
[1] За по-изчерпателно изследване на историята с Ирод, прочетете: D. J. Weaver, “Power and Powerlessness: Matthew’s Use of Irony in the Portrayal of Political Leaders,” в: Treasures New and Old: Contributions to Matthean Studies, ed. D. R. Bauer and M. A. Powell (Atlanta: Scholars Press, 1996) 179-96.
[2] Единствените действия, приписани на Исус Месията в стиховете 2:1-23 са споменати в пророчеството от ст. 6 относно това, че ще е “Вожд,” “ще произлезе от Витлеем” и “ще бъде пастир”.
[3] ταράσσω - смути се, има значение и на обезпокои се, обърка се
[4] Ангел Господен предупреждава влъхвите и Йосиф, казва на какво да правят, (ст. 12, 13-15, 19-22).
* Маг. теол. Георги Гърдев е роден на 6 юни 1979. Бакалавър по практическа евангелска теология и обща философия в евангелския щатски баптистки университет в Оклахома, САЩ. Магистър по евангелска теология, специализира систематика на Новия завет и догматика в еднo от призовите американски висши учебни заведения - университета Бейлър. Заема от една година служение на пастор в евангелската баптистка църква в гр. Казанлък, сътрудничи на Института за българска протестантска история.