Фрагменти от една политическа биография
Иван Костов на 60 години
Борислав Михайлов
Роден е на 23 декември 1949 г. в София. Завършва ВИИ през 1974 г. и математика в СУ през 1979 г. Проф. д-р в катедра “Теория на пазарното стопанство” на Стопанския факултет към Техническия университет.
Мистър икономикс за 1993 г. Автор на книги.
Лидер на СДС от 1994 до 2001 г., когато променя статута на организацията от коалиция в партия (1998 г.) и на ДСБ от 2004 г.
Народен представител от 1990 г.
Финансов министър в правителствата на Димитър Попов и Филип Димитров - 20 декември 1990 - 30 декември1992 г., премиер 21 май 1997 - 24 юли 2001 г.
За него Жельо Желев казва, че най-добре е изиграл картите си по времето на прехода. Това е ценно признание от бившия лидер на СДС, недолюбван от Иван Костов.
За Доган Иван Костов е проклятието на прехода ни, както за Иван Костов Ахмед Доган е проклятието на България.
А за мен те са като скачени съдове, не могат един без друг.
Без тях политиката ни би била съвсем скучна, вяла, еднообразна.
Костов и Доган са политическите динозаври на България.
Двамата се водят от 1990 г. От изборите за 7 ВНС на 10 юни.
Колцина от бащите на прехода ни оцеляха оттогава до днес - Доган, Костов, Тренчев, Пирински, Юнал Лютфи…
Кои други ?
Аз поне не си спомням.
Но в параментарната ни практика от 1990 г. до днес НЕПРЕКЪСНАТО са само Костов, Пирински, Лютфи и Доган.
Иван Костов тръгна от полемични статии в „Работническо дело” - Жельо Желев ползваше вестник „Култура”.
Въпрос на манталитет и предпочитание - друго си е да те печатат в официоза.
Затова по-късно Костов ще ползва пълноценно трибуната на в. “Демокрация” и на “своето списание”, “Разум”.
На кръглата маса през 1990 г. е платен консултант на КНСБ, но все пак участва в заседанията й.
Предлага си услугите и на СДС, но срещу заплащане. Не се приемат.
Оттогава явно проявява прословутия си прагматизъм.
На изборите за 7 ВНС все пак става син депутат от Пловдив - без да членува в някоя от организациите в СДС.
Когато влиза в кабинета на Димитър Попов, Соломон Паси се издава, че е предложен и подкрепен от “неговата” Зелена партия. Спомня ли си това днес бившият ни външен министър и активист на НДСВ?
Костов прави добро впечатление на финансист още като шеф на Икономическата комисия във ВНС, а след това и като министър, особено след като през февруари - юли 1991 г. овладява инфлацията, постига икономическа стабилност и стартира процеса на приватизация у нас.
Но не осъществява парична реформа. Защо ли?
Осигурява си мандат за 36 ОНС като не подписва приетата на 12 юли 1991 г. Конституция, а по-късно обвинява често опонентите си в нарушение именно на основния закон на страната…
При Филип Димитров е вече силната фигура в правителството, гуруто на премиера, до него се допитват всички.
А самият той прави два сериозни гафа - с аферата “Сапио” от 24 март 1992 г. и с изчезналите пари от нефтения заем на Марк Рич, 4 месеца по-късно.
Опитва се да национализира и имуществото на тоталитарните партии и в частност на БКП, та карикатуристите във вестник “Дума” го изобразяваха като стенобитното оръдие на управляващите под лозунга : “Давай Ваньо, давай Костов!” Намери и си имитатори в родните шоу - програми в лицето на Тончо Токмакчиев.
През 1992 г. му е тежко. Конфликти с миньорите от “Подкрепа”, както и с транспортните служители в столицата. Помним още воплите му, че “това било най-унижаваното правителство на България”. А само шест години по-късно ще употреби още една култова реплика - “Всички сме братовчеди!” - спрямо шуробаджанащината в СДС…
Излиза чист след издънките си.
През 1993 - 1994 г. е на сянка.
СДС се самоизяжда, но него никой не го пипа.
Спомням си 18 август 1994 г. Стефан Савов - председател, а Костов зам.-председател на парламентарната група на СДС. Времето на голямото разцепление преди изборите за 37 ОНС.
Пристигат за консултации при президента Желев ПООТДЕЛНО, като Костов дори притичва на излизане, за да влезе в лимузината си и да не се засече със Савов.
Каква предвидливост, какъв инстинкт за оцеляване.
По-късно като лидер на СДС великодушно ще прибере “Народния съюз” на Савов и Мозер под крилото си, а при погребението на Савов на 10 януари 2000 г. ще каже, че го е чувствал като свой баща. Никога демагогията му не е била по-убедителна и по-ефективна.
Идва драмата на 1997 г.
10 януари!
Щурмът на парламента!
Къде е Костов, лидерът на СДС?
“Изненадан”, той се е покрил в кабинета на Юнал Лютви - зам.-шефът на 37 ОНС.
А след това Ахмед Доган ще бабува на коалицията ОДС и ще принуди Иван Костов да оглави протестите на хората, внушавайки му, че иначе няма да види премиерския стол.
Костов облича тужурката, слага превръзката на челото си и тръгва по барикадите.
Докато доживее връщането на мандата от Добрев и Първанов на 4 февруари 1997 г. и разбере, че новизбраният син президент Петър Стоянов ще посочи Стефан Софиянски за служебен премиер.
Замирисва силно на власт.
На 21 май 1997 г. вече е министър-председател. С абсолютно мнозинство в парламмента, с комфортната подкрепа на ДПС и Евролевицата.
Цялята власт е в ръцете му - законодателна, изпълнителна, съдебна, партийна - след превръщането на коалицията СДС в ПАРТИЯ на 15 февруари 1997 г.
Дори президентът е негов послушник .
Закономерно е по български да се самозабрави.
Да се провали на изпита по реална демокрация.
Коалицията ОДС е само бутафория.
От съюзниците са елиминирани елегантно хората на Александър Томов. Доган се свива елегантно и послушно в ъгъла. ДПС не е забранено, както и не тръгват никакви съдебни дела срещу виновниците за националната ни катастрофа от 1996 - 1997 г.
На 4 септември 2000 г. Георги Първанов - тогава лидер на БСП, дори ще се изрепчи и ще нарече Костов “идеологът и двигателят на корупцията и клиентелизма в България”.
Защо? И защо заканата на Костов от 16 септември с. г, че ще го съди, си остава само за лична консумация?
Костов не отрича слуха, че е искал от главния прокурор Филчев да разследва промишления му министър Александър Божков.
А коледният ремонт на кабинета през 1999 г., когато сменя половината му състав, минава тихо, кротко и без никакви обяснения. Може би заради спорната приватизация, чийто емблеми и досега си остават БГА “Балкан”, “Кремиковци” и “Нефтохим”. Или заради опита за рекет над “Мобилтел” и Владимир Грашнов? За неуспялото купуване на “Труд” през 1999 г.?
Вероятно заради задължителните отчисления, които бизнесмените в страната - справка Майкъл Чорни, отпуснал му 200 000 долара за фондация “Демокрация” през 2001 г. - бяха длъжни да правят, без да забравят и фондацията на жена му Елена, носеща гръмкото име “Бъдеще за България”?
Може би заради Григорий Лучански или заради кръга “Олимп” на Славчо Христов?
Вероятно поради непрозрачната приватизация на Ефир 2 , глътнат от Мърдок?
Или заради сините талибани, които нахлуха в партията СДС, безропотно изпълняваха указанията му, а самите те кадруваха и се обогатяваха по места, защото заръката от “Раковски № 134″, мантрата бе пределно ясна - “По-добре с Костов и в борд, отколкото без Костов извън борд!”
Сигурно Иван Костов си е въобразявал, че така ще си изгради СВОЯ номенклатура и СВОЯ имотна класа, която винаги ще му е вярна и ще му осигурява финансово кампаниите?
Може ли е да е бил такъв наивник, или просто е повтарял грешките на учителя си Андрей Луканов!
Дори Христо Бисеров и Йордан Цонев, които той лансира и търпя, въпреки че бяха пример за корупция и “неприемливо обогатяване”, му изневериха и избягаха в ДПС, та какво остава за номенклатурчиците от по-ниско ниво.
Каква Партия СДС създаде - с многобройни отдели, секретари, охранители, със строго йерархизирана и централизирана структура - БСП може да бъде разглеждана само като един хилав неин плагиат. Какво стана с тази партия на изборите на 17 юни 2001 г. - всички видяха.
Не му помогна дори подкрепата на Европейската народна партия, чийто представители нарочно заседаваха в София на 15 юни 2001 г., след стартиране преговорите за приемане в ЕС на 10 декември 1999 г. и в НАТО, след предоставеното от парламента въздушно пространство на силите на алианса на 4 май 1999 г., както и изпратените с неговия скъпоценен подпис писма до симпатизанти и съмишленици на синята идея.
Поредното доказателство за това, че Костов е сносен управленец и много слаб партиен строител.
Всъщност ликвидацията на “Демокрация” на 1 юли 2002 г. хвърля петно и върху мениджърските му способности.
А провиденческите му качества бяха бламирани след 6 април 2001 г.
Как не прозря тогава силата на Сакскобурготски, защо го неглижира, предлагайки му място в седесарските листи и насила го вкара в коалиция с ДПС , а след това и с БСП?
Не знаеше ли, че народът, отвратен от далаверите на апаратчиците му, никога повече няма да го облече във власт?
Същият народ, на който той се обиди, след като подаде оставка на 24 юли 2001 г. и не пожела да му говори 3 години.
Докато не се размърда с отвореното си писмо срещу Милен Велчев и врътката му с външния дълг от 5 март 2002 г.и не реши да прави СВОЯ проект ДСБ, изсмуквайки всичко податливо на неговото внушение и управление от СДС?
И не забрави да си присвои дори фондация “Демокрация”, чрез която прокарваше финансирането на своите семинари кампании и издания.
С какъв ентусиазъм тръгна граденето на ДСБ между 28 февруари и 30 май 2004 г.
Той обиколи цяла България, за да създава структури и да търси съмишленици, досущ както през 1995 г., когато изправи на крака СДС.
Сключи с избирателите Договор за силна България на 14 май 2005 г., влезе в парламента след изборите на 25 юни с.г., направи си своя парламентарна група и се почувства удовлетворен.
Забрави караниците си с Едвин Сугарев, пуснал срещу него изобличителен пасквил малко преди изборите на 19 април 2005 г., недоразуменията с вестник “Седем”, който започна да го подкрепя безрезервно след като Сугарев напусна редакцията. След това се пробва като философ и политолог с публикациите си в кратко просъществувалото списание с консервативна насоченост “Разум”. Допусна и едно мини - отцепване - на Димитър Абаджиев, създал ЕДП, преди да премине в РЗС на Яне Янев.
Същевременно не спираше да гледа към СДС и постоянно доказваше, че той, Костов, представлява ИСТИНСКАТА, АВТЕНТИЧНА десница и опозиция в България…
След разочарованието от Петър Стоянов, който на президентските избори на 11 и 18 ноември 2001 г. се кандидатира като независим, Иван Костов извади съвсем неубедителната кандидатура на Неделчо Беронов на 22 октомври 2006г., а в София на два пъти - на 7 октомври 2005 и 28 октомври 2007 г. лансира посочения от него ОБЕДИНЕН десен кандидат за кмет, който независимо дали се казваше Светослав Гаврийски или Мартин Заимов, бе обречен срещу словесната риторика, обаянието и очевадния популизъм на Бойко Борисов.
Бате Бойко отначало бе “мутра” за Костов, както и Костов се оказа “Гаргамел” в словесния арсенал на Борисов, но през 2008 г. отново замириса на криза - не със столичния боклук, за него никой не мисли - на предсрочни избори, на свалянето на Сергей Станишев и о, чудо ГЕРБ, СДС и ДСБ тръгнаха от 6 септември 2008 г. в съвместна акция да уволняват правителството на тройната коалиция .
Заговори се дори за обща опозиция, като първообраз на обединената дясна коалиция, която под ръководството на ЕНП, отново събира своите непокорни деца, вкарвайки ги в задружното семейство на българската и европейска десница.
И Костов, независимо от полемиките в партията му, застана до Мартин Димитров и Бойко Борисов.
На 30 май 2009 г. бабува за създаването на Синята коалиция, но на 11 юни с. г. се разбра, че общи мажоритарни кандидатури с ГЕРБ на изборите на 5 юли 2009 г. няма да има.
На изборите за 41 ОНС на 5 юли 2009 г. все пак оцеля и влезе сред 15 депутати в парламента, след като на 7 юни за Европейския парламент е избрана Надежда Михайлова, допълнена на 30 ноември от съпратиеца чу Светослав Малинов.
На 14 юли 2009 г. поздрави новия парламентарен шеф Цецка Цачева с любопитното заключение: “Много неща ще видите, на много приказки ще се наслушате…”
На 20 юли се разбира, че синята коалиция няма да подпише меморандума с ГЕРБ, но ще подкрепи кабинета на Бойко Борисов. На 29 юли 2009 г. Костов оглавява парламентарната комисия за контрол над ДАНС, два дни след като е съставено новото правителство на ГЕРБ, успява да изкопчи примамливи назначения за кадрите си Евдокия Манева, Марин Райков и Константин Димитров, докато на 15 декември 2009 г. отново подновява атаката си срещу ДПС…
Както обясняваше Майкъл Шийн, играещ Тони Блеър и наблюдаващ телевизионното обръщение на кралица Елизабет Втора (Хелън Мирън) по повод смъртта на принцеса Даяна Спенсър в “Калицата”(2006) на Стивън Фриърс - “Така се оцелява! Какъв блестящ инстинткт за самосъхранение!”
Коментарът е излишен.
Иван Костов отдавна е доказал, че за него на първо място е личната му политическа целесъобразност.
Нали още древните римляни са казали, че целта оправдава средствата!
А каква по-примамлива цел от тази да си отново лидер, депутат и с имунитет.
Досущ като твоя вечен политически антагонист Ахмед Доган.
И защо тогава да не бъде смятан за втори Стамболов, оставил 20 годишен отпечатък върху обществено - икономическото развитие на страната ни?
Борислав Михайлов