Тоталитарното минало - бяло петно в обществената памет
Ваня Димитрова
Една година след първата конференция на институтите, занимаващи се с архивите на бившите държавни служби за сигурност в Източна Европа премина без особена промяна в обществената памет на миналите и общественото съзнание на новите поколения.
Представители на българската комисия по досиетата участваха през юни 2009 в първата годишна конференция на институтите, занимаващи се с архивите на бившата държавна сигурност в източноевропейските страни.
Акцентът на тази конференция беше върху образователната дейност, която тези институти, занимаващи се с комунистическите тайни служби, могат и би трябвало да развиват, обобщи през миналото лято Маринела Липчева от Дойче веле.
Основание за това е декларацията на вече бившия Европейски парламент, приета през април 2009 година. В нея се призовава към по-голяма образователна дейност на тези институти сред младите хора в съответните страни.
Според председателя на българската комисия за досиетата Евтим Костадинов, европейската мрежа, в която влизат институти за архивите на комунистическите тайни служби от седем източноевропейски страни, трябва да обсъди някои основни теми в новия Европейски парламент - като например: “… за информираността на младото поколение за дейността на бившите комунистически служби. В тази насока трябва да бъдат контактите ни с новия Европейски парламент.”
Що се отнася конкретно до българската комисия за досиетата, един-единствен член от закона й дава правомощия в това отношение. Според него комисията прави изследвания, публикува документи, както и организира изложби с информационен характер. Точно тази част от дейността на комисията обаче отива на заден план заради прекомерната й ангажираност с основната задача - събирането на архива и разкриването на бивши агенти.
Екатерина Бончева дава все пак двете годишни конференции на комисията като добър пример за образователна дейност. Първата конференция, според нея, е успяла да опровергае тезата за това, че разсекретяването на архивите на комунистическите тайни служби застрашава държавната сигурност. Втората конференция, провела се тази година, представила механизмите, с които комунистическите тайни служби са се намесвали в живота на обикновените хора. Сега в комисията се подготвя сборник с документи за отношенията меду ДС и КГБ. Според Екатерина Бончева обаче, “като цяло познанието за характера на комунистическия режим у младото поколение в България е едно празно пространство - това не се знае, за него не се говори. Не можеш да вървиш напред без да знаеш какво се е случило, без да знаеш историята на родителите си.”
Слаб интерес към комунистическото минало
Според Екатерина Бончева една от причините за това е отсъствието на политическа воля у всички правителства след промените да постави този въпрос за дебат. Вследствие на това в България е много нисък процентът на онези млади хора, които се интересуват от архивите на комунистическата Държавна сигурност:
“Аз обаче имам някаква надежда, че расте доверието към комисията ни. В сравнение с миналата година то е нараснало с пет процента. А това, което много ме обнадеждава, е, че 65% от анкетираните от НЦИОМ отговарят, че хора, свързани с бившите служби, нямат място в публичния живот и във властта”, е оптимистична Екатерина Бончева. Но реалността изглежда различна в България от тази в бившите държави на варшавския пакт, днешни членки на ЕС - докато там в учебните програми, в социалните и културни средища на национално и общинско ниво паметта за близкото диктатурно минало остава основна тема в публичния дискурс, то в България, ако изобщо някой се занимава с нея, това се прави хаотично и от малцина специалисти.