Отворени врати за вълци фалшификатори
Размисли 105 години след гибелта на големия български македонски революционер и общественик Гоце Делчев
В Р. Македония Гоце Делчев не е Гоце Делчев, а някакъв метафизичен и сюрреалистичен образ на човек, който през целия си живот се противопоставял на българската идея
Виктор Канзуров*
Първото нещо, което забелязва посетител от Р. Македония, когато отива в България и влиза в някаква канцелария или офис на институция, която се занимава с българското културно-историческо наследство, е, че картините и статуетките с лика на Гоце Делчев са много по-различни от тези, които вижда в същите такива македонски институции.
Изобразеният Гоце Делчев в България, независимо от художествената стойност на творбата, е много по-решителен, по-боен и ясно определен. От лицето се вижда силно изразен характер, който е безкомпромисен, енергичен и решителен.
В Р. Македония портретите на Гоце Делчев са такива, че първото нещо, което забелязваме, е костюмът. Оставаме с впечатлението, че е изобразен някакъв апаратчик от ЦК на Съюза на комунистите на Македония или Югославия. Акцентът е поставен върху лик, който трябва да оправдае идеите на югославската федерация за братство и единство между народите и да ни подсети за най-често използваното изречение от Гоце Делчев в Титова Югославия - “… Аз го разбирам света, като поле за културно съревнование между народите”.
Трудно е да се повярва, че художниците нарочно са искали да създадат идеологическо впечатление за Гоце Делчев. По-скоро те самите са повлияни от пропагандата и самите са жертви в процеса на създаване образа на един конформистки човек, който не е бил действащ и решителен, а сух теоретик и дървен философ. Приели конформизма и робството на официалната идеология, творците са загубили вътрешна сила да направят висококачествена картина - независимо, дали ще е портрет на Гоце Делчев, мъртва природа или майка с дете… Само човек, който вътрешно преживява чудесата и ужасите на този свят, и е побеждавал последните, може да изобрази съответно и такава личност.
Може би най-известният портрет на Гоце Делчев в Р. Македония е нарисуван от Коле Манев, едно лице, което в скоро бъдеще може да предизвика публичния интерес поради излезлите доказателства, че е сътрудничел на „бившата” Държавна сигурност в Македония. Един обикновен кодош във времето на социализма и държавен художник, а в прехода - пламенен борец за македонските етнически права и автор на много сантиментално-патетични, наивни като стил и неграмотни от публицистичен и исторически аспект статии в македонските вестници.
Агресивният българофоб Коле Манев рисува българина Гоце Делчев.
Рисува го така, че запазвайки някакви технологични правила на изобразяване, ползва диагонали и прецизни разстояния между разположението на частите на човешкото тяло. Гоце по някакъв начин е реалистичен, защото става дума за реализъм, но по друг начин е „сюрреалистичен” - кабинетен човек, повече такъв, какъвто е общинският съветник в столицата на Р. Македония Коле Манев. Държавният художник бе и този, който от позициите си омаловажи и посегателството над мирното шествие на македонските граждани по повод годишнината от атентата на Мара Бунева, когато неговият колега Владко Стаматовски поиска да се осъдят насилието и шовинизма, манифестирани от дресираните от властта македонистки лумпени.
В Титова Югославия всяка една република си имаше по един или двама главни исторически герои.
В Словения това бяха Примож Трубар и Франце Прешерн, в Хърватия Матия Губец и Людевит Гай, в Сърбия Кара Георги и Вук Караджич, в Черна гора Петър Петрович Негуш, Босна и Херцеговина липсва от разбираеми причини (там мюсюлманите късно станаха самостоятелен етнос). От Македония, поради неговата харизма и честото му присъствие в народния фолклор, бе избран Гоце Делчев. Вероятно поради федеративното устройство и мултиетническата същност на югославската държава се преекспонираха думите “… Аз го разбирам света, като поле за културно съревнование между народите”, което доведе до лишаване от иначе благородния и космополитен, универсален смисъл на изречението.
Когато се потъне в тишината на почудата от различния образ на Гоце Делчев в България и Македония, човек намира паралели с малката скулптура на Гьоте, описана в романа “Степният вълк” на Херман Хесе. Главният герой Хари Хелер при посещение на един стар приятел в къщата му забелязва една обезпокояваща (за него) скулптура на Гьоте, която е парадигма за нарастващия милитаризъм в Германия в началото на ХХ в. Гьоте не е Гьоте, не е хуманистът Гьоте, а е Гьоте, призоваващ към световна война и към голяма германска победа.
В нашата памет се появява и скулптурата на Бенито Мусолини от филма на италианския режисьор Джани Амелио “Отворени врати” (1990). Принципният съдия Вито ди Франческо (чиято роля е чудесно изпълнена от Жан-Мария Волонте) по времето на фашистка Италия получава на вид лесен случай да наложи смъртна присъда на трикратен убиец. Съвестта му обаче подсказва, че случаят с този човек не е толкова едностранчив, още повече че той самия не е привърженик на смъртното наказание. Деликатното е, че съдията трябва да прояви своя идеализъм в условия на тоталитарна система, която иска кръв. Той рискува много, а има и един величествен момент, когато се преборва със собствените дилеми, а в дъното на кадъра го наблюдава скулптурата на Дучето, като символ на опростението, маниакалноста и тоталитаризма. Този изваян Мусолини прилича на себе си. Македонисткият образ на Гоце Делчев, включително и текстовете написани за него, не прилича на историческата истина. В Македония акцентът е върху социалиста Гоце Делчев, а не върху българския офицер и учител, върху конструирания образ на кабинетно - конформисткия Гоце Делчев, а не върху решителния, изпълнен с железна воля революционен водач.
Най-жалкото в цялата история с Гоце Делчев
е намерението на македонистките учени да подчертаят от неговата дейност желанията му за самостоятелност на революционното движение в Македония, за оформянето на Македония (но къде изчезва тогава Одринска Тракия) като самостоятелна единица, което за натоварен с македонистки възприятия човек означава, че Гоце Делчев се противопоставял на българщината. В специализираните исторически книги за Гоце Делчев и другите революционери от македонското освободително движение документите и техните заявления и публични изяви се пускат автентично, транскрибирани на официалната книжовна норма в Р. Македония, с бележки под линия, предговори и следговори, които „обясняват” защо се ползват думите българин, българи, български. Но в много по-четените учебници и много по-гледаните документални и игрални филми интерпретацията на обясненията, предговорите и заключенията всъщност се дава като готов факт. Това произвежда вече няколко генерации хора, приемащи Гоце Делчев и другите революционери от ВМОРО, както и възрожденците от ХІХ в. като етнически македонци по самосъзнание и като жестоко противопоставяни на българските „завоеватели” и „пропагандисти”.
Позицията на България по отношение на този македонистки груб фалшификат помага
гаврата с историческата истина да продължи необезпокоявана. Без реакция мина жалкия фейлетон на лицето Ст. Влахов-Мицов в македонския ежедневник „Време”, бр. № 1282-4 от 4-6 февруари 2008 г. На самата главна страница на вестника е публикувано сензационното заглавие: „Яворов ревидиран, Делчев побугарчен”, с надзаглавие „Влахов открива нов фалсификат на бугарски историчари”. В самия текст никъде не пише откъде по произход е биографът на Гоце Делчев, Пейо Крачолов Яворов. Не се споменава мястото Чирпан, логично, защото ще открием, че биографът на Гоце Делчев не е географски македонец, а е роден в Стара България. Вероятно е бил някакъв свестен българин, който се борил за правата на етническите македонци. Но македонският читател няма нужда да знае неговия етнически произход, случайно да не обърка нещо.
Фейлетонът на Влахов-Мицов е възхвала на баналността и скучността. Щедро финансирания от Р. Македония Влахов-Мицов анализира новото фототипно издание „Личните дневници на П. К. Яворов” на авторката Милкана Бошнакова. Според тълкуването на стенографските бележки на Яворов, както ги разбира авторката, Делчев на едно място казва „… да изгрее българско слънце на свободата”. Влахов-Мицов твърди, че вместо думата „българско”, трябва да стои „всяко”. Но какво значение има това, когато Гоце Делчев през целия живот се декларирал като етнически българин? Дилемата „всяко” или „българско” може да бъде интересна само за македонистки обременен читател, на когото Влахов-Мицов иска да му потвърди вярата, че българските историци постоянно фалшифицират самостоятелната македонска история.
Не е пропуснато да се цитира вече споменатото изречение на Гоце Делчев: “… Македония има свои интереси, своя политика. Тие им припагят на сите македонци. Оной кой сака да работи на присоединуваньето на Бугария, Гърция или Сърбия, може да се смета за добар бугарин, гърк или сърбин, но не и за добар македонец”. Всъщност, тези думи не принадлежат пряко на Гоце Делчев. За малцина е известно, че за пръв път това твърдение се появява на бял свят след смъртта на войводата. През 1904 г., пишейки спомените си за него, Яворов между другото споменава за изречени подобни думи, но както цял свят знае, творбата на Яворов няма претенцията за документалност или историческа правдивост, а е само един добър опит за художествена биография на известния кукушанин. Но и да е казал Делчев точно така, както е и написал Яворов - какъв македонизъм може да се намери в изречение, в което Делчев намира етнически българи, гърци и сърби, живеещи в Македония?
Изречението подразбира етническите българи, гърци и сърби вместо да присъединяват географската територия към матичната им страна, да живеят заедно и да си пазят културната идентичност. Македонизмът не признава съществуването на българи и сърби в Македония през ХІХ и началото на ХХ в. Гърци признава, но основната теза е, че чуждите пропаганди, изкуствено създават българи, сърби и гърци (гъркомани). А кой изкуствено създава българи в Македония? Май беше българската екзархия?! А в какво училище преподаваше Гоце?! Къде се обучаваше бъдещият апостол на свободата на Македония?! На какъв език пишеше в своята кореспонденция и какъв устав, заедно с Гьорче Петров създаде през 1895 г.?! В отговор на това, на стените срещу и около българския културно-информационен център в Скопие - които се претвориха в поле за манифестиране на художествените и творчески умения на УДБ-аджийско-лумпенските македонисти - е написано: “Додека мое рамо крепи пушка, бугарин нема да стапне во Македония”, с подпис: Гоце Делчев. Абсолютен сюреализъм!
* Виктор Канзуров, роден 1971 г., е македонски български журналист. Следва философия в Скопския университет “Св. Кирил и Методий”. Oт 1999 г. работи като публицист за вестниците “Македонско дело”, “Вечер”, “Старт”, “Нова Македония”, “Трибуна” и др.